Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2021 18:21 - Приносът на Петър Дънов към мистификацията „Епоха на Водолея”
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 1847 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 24.02.2021 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

„Снизходителността пред човешкото несъвършенство е безгранична. Там обаче, където духовно-научната субстанция се извращава и подлага на разрушение, снизходителност не може да има!” Рудолф Щайнер

 

Западната мистификация „Епоха на Водолея” води своето начало от творчеството на английската контактьорка Алис Бейли, която е телепатично инспирирана от анонимен учител с прякор Тибетеца.[1] Малко известен, поне на Запад, факт обаче е, че на Изток тя възниква цели 18 години по-рано в творчеството на българина Петър Дънов, явявайки се по този начин прототип на първата. Петър Дънов обявява раждането й на 22 март 1914 г. в София.

„През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – Епохата на Водолея. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега." [2]

От този документален спомен става ясно, че Петър Дънов говори за Епоха на Водолея през март 1914 г., което го прави първият в света, направил това, както и първият, оповестил фактическото й настъпване. Той също е първият, въвел в едновременна употреба терминът Нова Епоха, макар той да е загатнат в добре познатата му теософия на Елена Блаватска. В публичното пространство тя се сочи за неговата „кръстница” въз основа на споменатото в „Тайната доктрина” (1888 г.) понятие „Нов свят”! Това е светът на бъдещата Шеста коренна раса [3], за която Рудолф Щайнер казва, че ще настъпи през 7893 г. и чийто зародиш е в Шестата Славянска коренна подраса – Културата на Водолея, съответно възникваща през 3573 г.[4] Така „Новият свят” на Блаватска се свързва последователно с Шестата коренна раса, Шестата коренна подраса и Славянската епоха на Водолея [5], съзнателно или не, синтезирани от Дънов и сведени до една Нова Епоха, която той оприличава с Водолея. Последната той обявява без аргументи за вече настъпила в София през 1914 г. и до края на живота си не обяснява избора й, без да уточни (ако е знаел), че Щайнер е посочил друга – 3573 г.

image

Тритомника „Новата култура през епохата на Водолея” с автор Хр. Маджаров и М. Константинов


Епохата на Водолея и Второто пришествие на Христос

Така Петър Дънов е първият, който въвежда в публичното пространство понятието Епоха на Водолея. Това става цели 18 години преди да възникне на Запад в дейността на Алис Бейли и да се превърне по-късно в емблематично по време на разцвета на Ню Ейдж културата през 70-те и 80-те години на 20 в. (виж предния материал).

Скоро след като е обявил Епохата на Водолея или Новата Епоха, Петър Дънов я свързва с Второто пришествие на Христос, което става за първи път по време на събора във Велико Търново през същата 1914 г., когато в откриващото си слово казва:

„Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа [!]. Това е първо по рода си събрание в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна вяра - вяра, която да внесе във вас всяка радост и веселие; вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме заедно с тях, но страданията - това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. [...] Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в днешно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността за него са говорили мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже. Едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. [...] В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да My служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. [...] Христос сега слиза от Божествения свят към нас. [...] Христос е тук и искам да са отворени вашите очи.”  [6]

Това приветствие на Петър Дънов от името на Исус Христос, първо, означава, че той има пряк контакт с него (или въображаем, който смята за истински). Означава и това, че самият Христос поставя началото на своето Второ пришествие и Нова Епоха чрез устата на Петър Дънов, или, с други думи, че Петър Дънов е точката на неговия контакт с човечеството в този момент.

Така това приветствие на Дънов се оказва едновременно обявяване на три събития: Второто пришествие на Христос, наречено „идване”, Новата Епоха и Епохата на Водолея (три в едно!). Незнайно защо „триединство” е обявено на деня на пролетното равноденствие през 1914 г., когато при изгрева си Слънцето не е в съзвездието Водолей, а приблизително в шестия градус на Риби. Тоест, по това време, както все още и днес, в сила е астрологическата и астрономическата епоха на Рибите, а не тази на Водолея, до настъпването на която остават около 350 - 400 години. До началото до същинската Култура на Водолея, когато започват същинските изменения на живота, според Рудолф Щайнер, пък остават цели 1659 години!

Всички тези цифри и факти изглеждат неизвестни на Дънов или, най-малкото той не се съобразява с тях, въвеждайки свои. Неизвестно защо, той решава, че описаните три събития са взаимосвързани и настъпват през 1914 г. в навечерието на Първата Световна война при положение, че Рудолф Щайнер нееднократно е датирал различно Второто пришествие – от 1933 г. , а Тибетеца от 1932-а. Разминаването не пречи на Дънов да се изживява като говорител на по-висша сила – на самия Христос, точно както прави по-късно и мистификаторът Джуал Кхул (виж предния материал). Той също се представя за говорител на Христос, както и на Учителите, по този начин явявайки се „конкурент” на Дънов. Интересното е, че нито един от двамата (конкуренти) не коментира другия, независимо, че са съвременници и „говорители” на една и съща божествена Индивидуалност.

По отношение на обявлението на Второто пришествие Дънов изпреварва Тибетеца с 18 години и е един от първите, които въобще говорят за него в прав текст. Това става 22 години по-рано още през 1910 г., когато заявява:

"Идването на Христа е дошло, Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява както Църквата Го очаква, а по съвсем друг начин. Христовото идване ще датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и от тогава ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Сега вече няма никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.” [7]  

С това съобщение Дънов е един от първите, обявили или предсказали „точната” дата на Второто пришествие. Той е изпреварен само от Рудолф Щайнер, който говори за него и Новата епоха половин година по-рано на 03.03.1910.:

„Това е, което започва като характерна черта на Новата епоха и ще се прояви между 1930 и 1940 г. до 1945 г. в първите предшественици сред човешките същества, които имат тези способности.  Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.” [8]

Тук виждаме как Р. Щайнер говори за епохата на Второто пришествие като за една Нова епоха, но дава друга дата за нейното настъпване и освен това многократно обръща внимание на това, че тя може и да не се осъществи, ако Христос да не бъде разпознат (и оповестен) от малцината, които първоначално ще го видят етерно или ясновидски. Така Пришествието може да бъде и пропуснато, макар че при всички положения ще се появи в етера или „на облаците”, както са го предсказвали древните. Дънов обаче, също като Тибетеца, гледа на неговия успех като на нещо неминуемо, неизбежно и сигурно, което е подвеждащо. Идеята на Тибетеца за нови хора и служители на Христос сякаш е изкопирана от тази на Дънов, но и тя като неговата не се осъществява.

image

Вярата в Епохата на Водолея, засвидетелстана от списание „Осем”

Характерно е това, че Петър Дънов говори най-общо за Пришествието и дори никога не го свързва с етерния свят. Той най-често предрича само обща промяна на съзнанието на хората без да спомене появата на ясновидството. За сравнение Щайнер винаги подчертава, че то ще бъде етерно и видимо само по ясновидски път. Тибетеца, от своя страна, го разглежда като физическо и видимо със сетивата. Това са трите начина, по които то е описано от тримата, които говорят за него в годините около неговото настъпване.

Следващият път, когато Дънов говори за Епохата на Водолея, е в беседата от 29 април 1923 г.:

„Сега ви остават още три години до големите изпитания. Ще преживеете тия три години. – „Какви са тези три години?“ – Сами ще видите. След това положението постепенно ще се подобрява. Съзнанието ви ще се пробуди и ще се въведе нов ред и порядък в света. Иде новото, иде великото в света! Какво е това велико, ще го видите. След три години слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде шестата раса на земята – синовете на царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 хиляди години. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“
Отговарям: Не скърбете! Изтърпете изпитанията на трите години, та като дойде новият живот, да влезете в тия 25 хиляди години. Тогава ще се греете на новото слънце; ще се радвате на новата луна; ще живеете на новата земя и ще познаете Бога така, както никога не сте Го познавали.” [9]

Какви са били „големите изпитания”, за които говори Дънов, не става ясно. Те не са се доказали във времето, нито са довели до някакъв нов ред и порядък в света, какъвто той си въобразява. Исторически по това време не са засвидетелствани никакви съществени изменения в обществения ред, дали израз на „новото и великото в света” – такива не са забелязани, независимо, че мащабите на обещанията на Дънов са още по-големи от тези през 1914 г. Нов подтик и стремеж не възникват у хората, нито обединение на народите, което да ги доведе до шестата славянска раса на земята. Не се появяват „синовете на царството Божие”, нито средствата за война са заменени с плугове. Напротив, задкулисно народите вече се готвят за Втората Световна война, която е пълната противоположност на новия свят на Дънов. С обещанията си за „райска градина” той се опитва да грабне хората и да ги привлече към себе си, но такава през 1926 г. не се появява, което означава, че „Учителя благи” не е познал. Ново Слънце не изгрява, нито „нова Луна на радостта”, нито божествена Нова Земя, а вместо това светът се тътри инерционно по своя път, което води до избухването на Втората Световна война и всичко произлизащо от нея по-нататък. Такъв Нов свят няма и днес!

image

Книги, посветени на фалшивата епоха на Водолея от български и чужди автори

Обещанията на Дънов са направени в същия дух като тези на мистификатора Джуал Кхул, който сякаш ги е изкопирал от него. Те са изпъстрени също така с редица фактологически грешки и недомислия, само едно от които е повторното датиране на Епохата на Водолея – този път от 1926 г. Друго такова е определянето на продължителността на новия знак на Водолея, което, според Дънов, ще отнеме 25 хиляди години. Преминаването на Слънцето през един зодиакален знак обаче отнема около 2160 г., а общо през 12-те знака то изминава за 25 920 г.[10] Тази грешка Дънов поправя през 1927 г., когато отново засяга темата за Епохата на Водолея:

„Кръгът, който изразява зодиака, е в постоянно движение. През всеки 25 000 години кръгът прави пълно обръщане. Значи, след 25 000 години ще го видите на същото място, на което е днес. В сегашната епоха равноденствената точка е в областта на съзвездието Водолей. Като ученици, вие трябва да се занимавате с външния свят, да изучавате и Земята, и небето. Изучаването на небето помага за развиването на човешкия ум.” [11]

Тук е допусната друга грешка. „Кръгът” на Зодиака, както казва Дънов, не прави „пълно обръщане” (около земята), а обратното – като част от т.нар. неподвижни звезди той е строго фиксиран и земята заедно със Слънцето се „въртят” около него. Това положение е от значение, защото то осигурява фиксирането на самите земни континенти. Според Р. Щайнер, те са поставени в течна разтопена земна маса (нещо като лава), в която „плуват”. Те не се местят единствено заради действащите върху тях сили на неподвижните звезди от зодиака[12] - положение, което явно не е известно на окултно неукия Дънов, който иначе насърчава учениците си да се образоват и развиват ума си чрез изучаване на небето..

Епохата на Водолея Дънов засяга съвсем бегло още само два пъти до края на живота си, продължавайки непрекъснато да обещава щастие и райски живот, независимо от все по-задълбочаващата се световна социална, икономическа и всякаква друга криза. На 4 декември 1927 г. той казва:

„Астрологически, рибата е свързана с периода на Водолей. Той е най-мистичният век, който изразява завършване на един цикъл. От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на Водолей, в която всички снегове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде.” [13]

Дънов пак обещава щастие след „топенето на снеговете и ледовете”, споменава и нещо интересно, което в интерес на истината има резон. А именно това, което и Рудолф Щайнер е казал по въпроса за Епохата на Водолея – това, че тогава човекът толкова ще се пречисти вътрешно, че сам ще се превърне в храм на Божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака Водолей! [...] Когато по време на пролетното равноденствие [Слънцето] навлезе в знака Водолей, тогава [Христос] за първи път ще бъде ясно, напълно разбран. […] човек отново ще се издигне, когато се научи да разбира Христос, което ще стане, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през Шестата културна епоха.” [14] Щайнер свързва бъдещата Епоха на Водолея с разбирането на Христос и неговото Второ пришествие от 1933 г. насам. Ако то бъде възприето от достатъчен брой хора и се утвърди, тогава Христос ще може да бъде напълно разбран в бъдеще по времето на Водолея. И за това ще е необходима вътрешната чистота (катарзиса при посвещението), за която сякаш намеква и Дънов. Това е едно от малкото негови добри „окултни” попадения. Но вместо с душата, той я свързва с „водата” на Водолея, макар като зодиакален знак той да има едва малко общо с нея. [15]  

Новата Епоха на Петър Дънов

Четвъртият и последен път, когато Дънов говори за Епохата на Водолея, е през 1935 г., когато казва:

„Представете си, че има отношение към една полярна година, очаквате едно ваше щастие да дойде. Сега, според тази полярна година, кога ще дойде щастието на земята? - в 25 хиляди години и нещо. Астрологически кои са най-хубавите аспекти, кога ще започнат? В кой знак сме сега на полярната година - Водолей. Колко години трае? - 2100 години.[16] 

В това поредно объркано изказване на Петър Дънов отново обещава щастие, без да констатира никакви признаци за неговото настъпване след 21 години обещания. По това време Второто пришествие вече е в ход, но той не го вижда, или поне не го констатира публично. Това подлага на съмнение ясновидските му способности, за които той понякога намеква. Вместо това, което е най-важното, той говори по елементарен начин отново за Платоновата година, неизвестно защо преименувайки я в „полярна”. Продължителността на Епохата на Водолея този път е дефинирана на 2100 години, което почти с точност отговаря на истинските 2160 години.

До края на живота си Дънов не говори повече за Епохата на Водолея, а само за Новата Епоха, което е едно и също. Той използва основно този термин и прави това многократно – за всичките 30 години (от 1914 до 1944 г.) над 120 пъти в близо 100 беседи. Противоречиво на места той я обявава за вече настъпила, друг път като настъпваща, а на трети – като предстояща. Той силно напомня на Тибетеца, който в своята книга „Екстернализация на Йерархията” (виж предния материал) предрича за края на 20 век физическата поява на Махатмите, застанали начело на редица обществени и окултни институции. Нещо подобно на няколко пъти казва и Дънов и то още преди появата на Тибетеца в общественото пространство, като например:

„Сега и Христос казва: „Елате при мене и вие, и вашият кон, да живеем всички заедно. Чистосърдечни хора са нужни днес. Всички, които любят Бога – православни, евангелисти, католици, теософи, каквито и да са те, трябва да си подадат ръка в името на своя Велик Баща, Който им говори чрез езика на светлината. Тогава ще дойде новата епоха в света. Тогава ангели ще слизат на земята. Велики Учители ще дойдат между хората, и сухите науки, като сухи кости, ще се облекат в плът и ще оживеят.” [17]

„Сега вие сте пред прага на Новата епоха, когато Синовете Божии идват да изявят Божията Любов, да покажат на хората в какво седи тя. Всеки Син Божий идва с пълна торба – да дава и да храни хората. Синовете Божии няма да говорят за нещастията на хората. Те искат да направят всички хора на Земята щастливи. Туй е тяхното желание!” [18]

Възкресението е новата епоха, в която идат синовете на светлината, да работят за създаване на нов свят, ново небе и нова земя. – Старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, която иде в света, в която ще се прояви Божията Любов. Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Изявяването на синовете на светлината не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Те идат да изявят любовта и да видят, как се проявява тя на земята.” [19]

Прогнозата на Дънов за поява на ангели, „Велики Учители”, „Синове Божии” (с пълни торби) и Синовете на Светлината, каквото и да означава това, не се сбъдва. Тя звучи като напразно даване на надежди и както тук, така и на други места, звучи неясно, твърде общо и заблуждаващо. Никое от описаните същества не се появява на Земята, за да въдвори всеобщото щастие, мир и разбирателство между народите, за сметка на омразата и разделението. [20] Дънов не казва и как точно Христос ще живее с хората – физически, както твърди Тибетеца, или етерно, както казва Щайнер, и никога не уточнява кое от двете ще се случи. Интересно е, че същият рефрен е подет по-късно и от мистификатора на Алис Бейли на Запад, с което задава тона на западния вариант на мистификацията „Епоха на Водолея”.

Също като Тибетеца, Дънов призовава ученицте си в сегашния век да служат на Новата епоха, на Новата ера, която ще настане.[21] Всички стари сметки и дългове, всички вземания-давания щели да се ликвидират с навлизането в „Новата епоха на живота”, в която нямало място за болести, дългове, кражби и лъжи, безверие и заблуждения. [22] Никое от тези неща не се е случило до днес.

„Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, както и между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други: големите народи ще бъдат големите братя в семейството, а малките народи – малките братчета. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света. – Кога ще дойде това време? – В близкото бъдеще. Съвременното човечество се намира в предверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат, и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори. [23]

Тази прогноза на Дънов от 28.8.1938. също не се е сбъднала, особено в частта, отнасяща се до злото и лошите хора, които по наивен начин той иска просто да ликвидира, както и всичко старо, всичко отрицателно – кражба и лъжа. [24] Той не си дава сметка, че злото всъщност е неизменна част от света, осигуряваща алтернативата или свободата на избора – възможност, която е създадена от Боговете. Дънов залъгва хората с желанието си да го „ремонтира”.

Войната, която предстои да стане, ще бъде като знамение за идването на новата епоха. Понеже Царството Божие иде на земята, хората казват: „Хайде да се побием малко.“ И в това време, на кого кракът, на кого ръката, на кого ухото ще пострадат. Но след това ще дойдат напредналите, възвишени същества, които всичко ще оправят, ще поставят всички части на място. Тогава всички ще се хванат за ръце и те ще им кажат: „Хайде, елате в новата епоха!“ [25]

По този начин Петър Дънов гледа и на Втората Световна война – като на един последен „бой”, след който щяло да настъпи „новото” или Новата Епоха. Нея той нарича „златна”[26], но все още не се била осъществила. На нея посвещава живота си, казвайки в своя край [27]: „Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на Новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.”

Отличителна черта на Новата епоха на Дънов е отношението й с Второто пришествие, за което казва: „Всички от вас, които сте готови да възприемате Новата епоха, която иде, неизбежно ще стане. Наричат го второ пришествие, промяна на века, смяна. Както искате го наричайте.”[28] „Всички говорят за второто пришествие. Страшно нещо е второто пришествие наистина, но не трябва да се говори за него. Ако искате да говорите за нещо, говорете за вселяването на Бога между хората. Казано е в Писанието: “Ще се вселя между хората. Те ще ми бъдат народ, аз ще им бъда Бог. Ще ги напиша на ръката си и всички от малко до голямо ще ме познават.” [29]

Не е ясно какво Дънов има предвид под „вселяване на Бога сред хората”. Това може да се тълкува като вселяване на Христос сред хората, но също и вселяването на Бог в самия него, за каквото е говорел, визуализирано в неговия цветен пентаграм-икона, изобразяващ го като Бог Отец. В беседата по-нататък това остава неизяснено.

Според Дънов, Бог е „създал вече Новата Епоха, но ние трябва съзнателно да влезем в нея и да я възприемем.[30] Докрай той продължава да говори за нея по характерния общ и пожелателен начин, както прави за последен път на 10.12.1944. – само 17 дни преди смъртта си. Тогава той за последно обещава нова епоха, променяйки за трети път датата й – този път тя трябва да настъпи през следващата 1945 г. С този най-често срещащ се в творчеството му рефрен той може да бъде запомен:

„Сега ние влизаме в демаркационната линия между две епохи. От 1945 г. влизаме вече в новата епоха. От тая година започва постепенно подобряване на човешките мисли, чувства и постъпки. Настава подобряване на човешкия организъм. Подобряват се и отношенията между хората: между майки и бащи, между господари и слуги, между учители и ученици. Иде една коренна органична промяна в живота. Приятно ще бъде на хората да живеят. Питате се: Вярно ли е това, което сега ни се говори? – Ако стане така, както говоря, вярно е. Всяко нещо, което е вярно според думите и става в действителност, е вярно сто на сто. Ако не става, не е вярно. Аз виждам целия свят в процес на промяна. Аз виждам, как се изменя културата, как се изменя светлината. Виждам, как се изменя образът на човека. Виждам, как се изменят растенията. Виждам, как се изменят реките. Вътрешната промяна в целокупния живот показва, че разумността, която обединява хората, действа за доброто на цялото човечество. Всеки ще се прояви според призванието си. Всички народи са призвани да бъдат служители на Великото Божие Царство.[31]

Движението „Ню Ейдж” и Бялото Братство в България

Дънов не доживява 1945 г., за да констатира (не)реализацията на поредната, обещана от него Нова епоха или да фиксира нова дата за нея. В края на 1944 г. той умира, без да я дочака, след като реално е заблуждавал хората цели 30 години. Тя стои в центъра на неговото творчество! Забележително е все пак, че през първата половина на 20 в. той е един от тримата окултисти, наред с Рудолф Щайнер и Джуал Кхул Тибетеца, които говорят за нея в контекста на Второто пришествие на Христос. И тримата пряко или косвено свързват Пришествието с отстоящата далеч в бъдещето Нова Епоха или Епоха на Водолея [32], но Дънов греши като я обявява за настъпила през 1914 (а после през 1926 и 1945), както греши и Тибетеца, който я обявява за настъпила през 1932 г. В това отношение последните двама си приличат и постигат забележително (също и съмнително) единомислие, което в средата на 20 в. предизвиква недоразумения както на Изток, така и на Запад – така също и по отношение на Второто пришествие!

Така може да се каже, че двамата полагат основите на едно забележително окултно „блато”, в което до края на 20 в. постепенно затъва езотеричната мисъл на Изток и Запад, докато хората с „езотерични” резерви са напълно отблъснати и не смеят да навлязат в него. Общата, свързана с Второто пришествие мистификация „Епоха на Водолея” продължава и днес да заблуждава много хора в десетки публикации по света и у нас. Показаните по-горе илюстрации добре говорят за това. На Запад кулминацията на това достига през 80-те години на 20 век, а на Изток, специално в България, след периода на „езотерично” затишие по време на социализма, това става веднага след промените през 1989 г. Тогава на преден план излизат както западни публикации, така и местни трубадури. Неслучайно тон за това дават хора от Бялото Братство, начело с Христо Маджаров и Методи Константинов и техния тритомник, показан в началото. Първият излиза под заглавието „Новата култура през епохата на Водолея” през 1991 г. веднага след промените от издателството на Хр. Маджаров „Алфиола”. Добил широка популярност сред все още езотерически неуката българска публика, той е многократно преиздаван по-нататък, ставайки емблематичен за първото „езотерично” българско десетилие. През 1992. и 1994 г. излизат следващите два тома, които довъзпяват невидяната от никой и реално несъществуваща днес Епоха на Водолея.

Неслучайно пак хора от Бялото Братство стават проводници на водещата в света шотландска Ню Ейдж организация  Финдхорн, в която дейно участие взима и световната икона на Ню Ейджа Сър Джордж Тревелиан (1906-1996).[33] Той започва дейността си именно там през 1970, а по-късно се премества в САЩ, където доразвива идеите си в книги като „Визия за Епохата на Водолея” (1977), „Откровението: Раждането на Новата Епоха” (1976). Привличайки към себе си много от водещите за времето, подобни на него любители на окултното, както и такива, идващи от разпадналото в края на 60-те се психоделично движение, той увеличава „арсенала” на Ню Ейдж с всевъзможни (или все невъзможни) духовни и пвсевдодуховни техники като йога, таро, Трансцедентална медитация, Зен медитация, Великия Призив на Бейли и Тибетеца, трансперсонална психология, безбройни видове алтернативни медицини, спекулативна астрология, използване на кристали и много други. Най-разпространено си остава контактьорството (chanalling) като водеща техника за добиване на „духовно” познание, към което се добавя и голям микс от други (псевдо)духовни учения и общества като псевдорозенкройцерските на Райкенборг и Макс Хайндел (издател на второто е отново Хр. Маджаров), Рейки, Тао, Виолетовия пламък, Кристалните и Индиго децата и пр. В интерес на истината, от появата на тази „езотерична” вълна, от която външният свят бяга надалеч, се възползват и стават популярни дисциплини като Валдорфската педагогика, Биодинамичното земеделие, евритмията, артерапията и др., инициирани от Р. Щайнер.

 

image
Издание на
 „Ем-Солей”, Кресна, 2015

От всички тях основната за Ню Ейдж емблематична организация Финхорн стъпва в България чрез свои хора веднага след промените през 1989 г. Историята на това е разказана от д-р Балтова от пловдивското Бяло Братство на страниците на официалния сайт на Братството[34]. След едно свое посещение във Финдхорн тя пише за връзките между хората там и „тези на Рила”, както и за създателите на фондацията, които „минали през сериозна духовна подготовка” [каква точно не се казва, а вероятно няма и значение], като всеки от тримата основатели „извървял труден път на духовно обучение” [какво точно, също не се казва] и самодисциплина в предшестващите години. Благодарение на духовните практики, една от тях – Айлийн, влязла в характерната за Ню Ейдж културата съвършено неясна и несигурна „връзка със своето духовно ръководство”, наречено „малкия тих вътрешен глас”, който не е уточнен чий. Балтова завършва с думите: „Навсякъде в света Духът работи и създава центрове от светлина, обединени в една незрима мрежа, в която се разгръщат идеите на Новата култура.”

Това е само един от примерите на забележително взаимодействие и синхронизация на последователите на Дънов с тези на Ню Ейдж културата по света. В тяхно лице последната възкръсва за нов живот след нейният запад на Запад в края на 80-те години. На Изток обаче те заедно изпращат критичния за Второто пришествие 20 в. и посрещат новия с протегнати ръце, независимо, че очакваните могъщи, трансформиращи промени и от двете общества не са се осъществили. Бялото Братство не коментира това, за разлика от другите, които са наясно и признават неуспеха на своя Ню Ейдж. И наистина в края на 20 в. на земята не слизат никакви ангели, Учители или Синове на Светлината, нито пък Пришествието на Христос е отбелязано в общественото пространство. За последното не се говори никъде по света и у нас – даже в средите на Бялото Братство, което отговаря за него.

В крайна сметка, западната, имаща общо с окултното масонство мистификация „Епоха на Водолея” е подпомогната на Изток от Петър Дънов. След като първо открива темата, учението на Дънов я предшества, а може би и й задава тон! Последното е напълно възможно предвид редицата сходства между подходите на Дънов и Тибетеца! Във всеки случай, Дънов не я разобличава, както несъмнено би направил всеки велик посветен на негово място. Неговата Епоха на Водолея чудесно допълва западната, а може би и я инспирира.

Случайно или не обаче, по ирония на съдбата на Запад името на Петър Дънов не се свързва с Епохата на Водолея!

Това е крайно интересно, най-вероятно неслучайно или най-малкото загадъчно предвид широката й гласност в България! Реално разгласената от Дънов „източна” Епоха на Водолея на Запад е напълно неизвестна или поне не фигурира в нито една енциклопедия [35], независимо, че Дънов е фактическият й изобретател. Коренът й се търси навсякъде другаде и най-вече в творчеството на Алис Бейли, както и в това на Блаватска, но не и в неговото! Това говори както за непознаването на Дънов и дъновизма на Запад, което означава по света, независимо от гръмките приказки на неговите последователи в България за световната му популярност. Реално той не е популярен дори в средите на езотерическите специалисти.

Следната, повече от многозначителна, констатация на Енциклопедия Британика (Вritannica.com), е показателна за това, както и за утвърдената на Запад мистификация „Епоха на Водолея”. С нея ще завършим! Тя игнорира както дъновизма, така и антропософията на Рудолф Щайнер като единственото сериозно съвременно окултно учение. Подобен подход, който вади на преден план едно фалшиво учение, скривайки друго, което е съществено, също влиза в плановете на англо-американското окултно масонство – авторът на тази мистификация. Тя е затвърдена на страниците на Енциклопедия Британика със следното заключение:

„Движението Ню Ейдж се доказа като един от най-значимите религиозни феномени на Запада през 20-ти век. То подобри имиджа на по-старите езотерични религиозни групи, които продължават да се определят като ​​общности на Ню Ейдж, и позволи на много от най-големите от тях да намерят място във все по-плуралистичната култура на Запада. Въпреки, че визията му за масова социална трансформация умира, движението привлича стотици хиляди нови привърженици на този или онзи клон на западната езотерично-метафизична традиция. Повече от една пета от възрастните на Запад отдават значение на астрологията; такъв е броят и на практикувалите някаква форма на медитация. От три до пет милиона американци се идентифицираха като нюейджъри или като такива, които приемат вярванията и практиките на движението Ню Ейдж в края на 1980-те [общо над пет хиляди]. Продължаващото присъствие на мисълта за Ню Ейдж в ерата след Ню Ейджа е очевидно по броя на книжарниците, периодичните издания и организациите на Ню Ейдж, които продължават да се намират в почти всеки градски център.”[36]

Край



Бележки:

[1] Виж: https://bgmart.blog.bg/history/2020/12/29/.1741958?fbclid=IwAR0DsHcvB5U0T9g5TaUPTH_iKKeWuuJ0PeqST0L_OMnwaUHOhBeS5qmdZbU

[2] „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново”Том 2, изд. Алфиола, С. 1996, стр. 7

[3] P. Blavatsky, Secret Doctrine”, The Sixth race — Vol. 2, Conclusion

[4] Блаватска погрешно я определя като „американска”

[5] Щайнер, Р., Събр. Съч. 93, лекцията от 22 май 1905

[6] „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново”, Том 2, изд. Алфиола, С. 1996, стр. 13 - 17

[7] Дънов П., „1914. Възвестяване на новата епоха”,  Издателство „Бяло Братство“, С., 2013 стр. 10-11

[8] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118, лекцията от 03.03.1910

[9] Учителят Беинса Дуно, "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.), ИК "Жануа"98", 2010 г., беседата от 29 Април 1923г.

[10] Точката на прецесия на земята изминава един градус от еклиптиката в продължение на 72 години, което означава, че при положение, че последната има 360 градуса, тогава 72 х 360 = 25 920 години. За това време Слънцето преминава през всичките 12 зодиакални знака, а не само през един, както мисли Дънов.

[11] Учителят Беинса Дуно, Посока и растене”, „Жануа-98“, С., 2002, беседата от 27 Март 1927г.

[12] Steiner, R., “Faculty meetings with Rudolf Steiner”, Anthroposophic press, vol. 1, 1998, p. 618

[13] Учителят Беинса Дуно "Ни мъж, ни жена", Сила и Живот, Десета серия, т.2, "Жануа"98", 2011, беседата от 4 декември 1927

[14] Щайнер, Р., Събр. Съч. 93, лекцията от 22 май 1905

[15] Водолеят не е воден знак, а един от трите въздушни

[16] Беинса Дуно „Аурата", том 4, ИК „АЛФА-ДАР“ − София, 2006, беседата от 5 Юли 1935г.

[17] "Който дойде при мене", Беседата „Още малко”,  Издание на просветния комитет, 1950, София, стр. 238

[18] "Свещеният огън", беседата „”Истинното слово”, Изд. „Бяло Братство", София, 2009

[19] "Делата Божии", беседата „Синовете на светлината”, Тринадесета серия (1929–1930), ИК "Жануа"98", 2012

[20] "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII, беседата „Напразно ме почитат”, Изд. "Захарий Стоянов", Изд. "Бяло Братство", София, 2014

[21] "Младежки събори", беседатата „Връзвай и развръзвай”, Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год.,
Второ издание, ИК"Жануа"98", София, 2001

[22] "Условия за растене", беседата „Вдигнете камъка”, Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа"98", 2012

[23] "Лъчи на живота", беседата „Желаният мир”, Изд. "Бяло Братство", София 2010

[24] "Петимата братя", беседата „Пред новата епоха”, ИК "Жануа"98", 2010

[25] "Любовта дава живот", беседата „Да види царството Божие” от 5.3.1939., „Жануа-98“, С., 1999

[26] "Любовта дава живот", беседата „Аз дойдох в света”, София, Изд. „Жануа-98“, 1999

[27] "Път на зазоряване", беседата от 31.03.1940. „И Петър се грееше”, София, ИК „Жануа-98“, 1999

[28] "Като роди дете", беседата „Новият век”, Стара Загора, Изд. „АСК-93“, 1998

[29] "Възможности на щастието", беседата „Същината на човека”, ИК "Жануа "98", 2007

[30] Пак там

[31] "Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г., беседата „Новата земя”,
Издание 1944, София

[32] На 15.05.1917. Щайнер заявява, че това, което трябва да се разбира под Парусия (Второ пришествие), е новата епоха, за която е говорил и Христос. Виж повече в Събр. Съч. 174b, лекцията от 15.05.1917  

[33] Книгата му „Поглед към епохата на Водолея” е издадена в България през 1999 от изд. „Аратрон” виж една от горните илюстрации

[34]Виж: https://beinsadouno.org/паневритмия-във-финдхорн/. Авторът на тези редове е бил деен участник в първоначалната дейност на Финдхорн в България – през 1996 г. за съвсем кратко като ръководител на младежката й секция в София. Тя бе водена от преданата на идеята, алтруистично настроена и мила сестра от Бялото Братство Минка Петрова

[35] Виж: bse.slovaronline.com, britannica.com, steiner.wiki, encyclopedia.com, archive.org, wikipedia.com….

[36] https://www.britannica.com/topic/New-Age-movement/Realizing-the-New-Age




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93938
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031